© Българско геологическо дружество и Българска академия на науките, 2023 https://bgd.bg/review-bgs Национална конференция с международно участие „ГЕОНАУКИ 2023“ National Conference with International Participation “GEOSCIENCES 2023” СПИСАНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ГЕОЛОГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО, год. 84, кн. 3, 2023, с. 319–322 REVIEW OF THE BULGARIAN GEOLOGICAL SOCIETY, vol. 84, part 3, 2023, p. 319–322 Mineral composition of the Sumer Formation sediments near the village of Sumer (Northwestern Bulgaria) Madlena Tsvetkova, Ivanina Sergeeva, Olga Veleva Geological Institute Bulgarian Academy of Sciences, 1113 Sofia, Bulgaria; E-mail: mgeorgieva@geology.bas.bg; sergeevai@geology.bas.bg; oveleva@geology.bas.bg Минерален състав на седименти от Сумерската свита при с. Сумер (Северозападна България) Мадлена Цветкова, Иванина Сергеева, Олга Велева Abstract. Previous analyses of the Sumer Formation sediments have been limited to samples up to 400 m deep near the village of Varbitsa. This study extends the investigation, exploring the mineral composition and carbonate content of the sediments near the village of Sumer. Samples were collected from two outcrops at the Montana-Vratsa Road junction (C-1) and the Shugavitsa river basin (C-2). Both outcrops revealed a quartz and calcite content of approxi- mately 75–80%, with a significant variance in calcite levels: 11.4% at C-1 and 31.3% at C-2. Illite (4.5%) and kaolin- ite (2%), these clay minerals essential for the marls’ sorption properties, were only detected in C-1 samples. The C-2 outcrop exhibits a higher carbonate content (17.65%) compared to C-1 (10.85%). These findings mirror the mineral composition trends observed near Varbitsa, where the content of illite and kaolinite increases with depth. The results provide valuable data for future geochemical and geotechnical evaluations pertinent to the development of geological repositories. Keywords: mineral composition, Sumer Formation, geological repository, radioactive waste. Въведение Изследванията в България за дълбочинно пог- ребване на радиоактивни отпадъци (РАО) имат четиридесетгодишна история. Мергелните тере- ни в Северна България са определени като най- перспективни за геоложко погребване. В района на разпространение на долнокредните мергели на Сумерската свита (сиви до тъмносиви гли- нести мергели с прослойки от плътни микрозър- нести варовици или дребно- до среднозърнести пясъчници и алевролити) са отделени две потен- циални площадки за изграждане на геоложко хранилище за високо радиоактивни отпадъци (ВАО). Едната попада в района на с. Върби- ца, а втората в района на с. Сумер (Evstatiev, Kozhoukharov, 1995). През 2007 г., във връзка с проучване на площадки за погребване на нис- ко и средно радиоактивни отпадъци (НСРАО), учени от Геологическия институт на БАН из- вършват инженерногеоложки, хидрогеоложки и геофизични изследвания, в които се разглежда и дълбочинния строеж (до 50 m) на площадка „Върбица“ в близост до едноименното село Вър- бица (Карастанев и др., 2005ф 1 ). През 2021 г. про- учванията са разширени с изследвания на проби 1 Карастанев, Д., Д. Евстатиев, Л. Христосков, К. Тодоров. 2005. Доклад за преглед и подбор на потенциални площадки за Нацио- нално хранилище за РАО. Обобщаващ отчет към Споразумение № 2 04 001/09.12.2004138 „Разработване на концепция за погреб- ване на РАО и за преглед и подбор на потенциални площадки на НХРАО“ между ДП „РАО“ и ГИ при БАН. https://doi.org/10.52215/rev.bgs.2023.84.3.319