43 РАЗДЕЛ I. ПРАИСТОРИЯ потвърдени, ще разполагаме с все още рядката възможност за дискутиране на различни аспекти от организацията на селищния живот на раннонеолитното общество въз основа на един цялостен план на раннонеолитно селище. литература ганецовски 2010: Г. Ганецовски. Спасителни археологически разкопки на праисторическо сели- ще в м. Езерото, край с. Борован, област Враца. – В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010, 83-87. гребска-кулова 2008: М. Гребска-Кулова. Раннонеолитната култура в долината на Средна Стру- ма, Югозападна България. – В: М. Гюрова (ред.) Праисторически проучвания в България: новите пре- дизвикателства. София, 2008, 56-65. гребска-кулова, кулов 2010: М. Гребска-Кулова, И. Кулов. Раннонеолитното селище при с. Бре- жани-Равен. – В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010, 42-44. №8. недеструктИвно проучване на раннонеолИтно селИЩе в м. гЪрлеШкИ нИвИ, край с. дренково, оБЩИна Благоевград Малгожата Гребска-Кулова, Петър Зидаров Праисторическото селище в м. Гърлешки ниви е разполжено в землището на с. Дренково, общ. Благоевград. За първи път е регистрирано в началото на 70-те години на XX в. от Д. Стоянова-Серафи- мова (Стоянова-Серафимова 1970). Местоположението му бе повторно регистрирано през 2001 г., при теренно обхождане в рамките на експедиция „Скаптопара“ за регистриране на археологически обекти в Благоевградската община (Гребска-Кулова 2009). През 2010 г. предприехме геомагнитни проучвания за изясняване на границите на обитаваната площ и планиграфската организация на археологическите структури. Теренните проучвания бяха проведени в рамките на три работни дни в края на октомври 2010 г. от екип в състав: М. Гребска-Кулова и И. Кулов (РИМ-Благоевград), П. Зидаров (НБУ) и Н. Прахов (докторант в СУ), в рамките на проект ТК-СКИН-3/2007 „Неолитни и халколитни селища: нови археометрични изследвания“, финансиран от фонд „Научни изследвания“ към МОМН. Селището е разположено в основата на рид, с наклон от запад към изток (обр. 1). Съдейки по керамичните фрагменти откривани на повърхността, то заема пространство от 250 х 150 м в северо- източната част на склона, която се спуска сравнително стръмно към долината на Дренковска река. От юг ридът е ограничен от дерето на Старшинин андък, което се съединява на около 200 м източно с Дренковска река. При първоначалната регистрация на обекта, Д. Серафимова е намерила голямо количество ка- менни сечива, главно теслички, няколко костени оръдия и една трикрака култова масичка с набодена украса. След механизирана оран преди няколко години на повърхността на обработваемата площ се откроиха участъци с повишена концентрация на керамични фрагменти и силно изпечени глине- ни обмазки от горели жилища и хромелни камъни. Керамиката се характеризира с груба структура. Глината съдържа предимно минерални и по-рядко органични примеси. Преобладават средностенни и дебелостенни съдове с кафява, не много старателно загладена повърхност. Съдовете са украсени най- често с барботина в съчетание с пластична лента с ямички и т.нар. пластични розети. Открити са и два фрагмента с набодена лента и единични фрагменти с черна повърхност и биконична форма. Масово срещаната керамика в м. Гърлешки ниви намира най-близки паралели с откриваната при разкопките в праисторическото селище Българчево, в пласт който се отнася към края на ран- ния неолит и в който са регистрирани следи от много силен пожар, разрушил всички раннонеолитни