Голяма част от „советите”засягат отношението на човека към другите: 3. Ако излъжиш един път, не та вярват вторий път. Този съвет е подкрепен и с приказката за лъжливото овчарце 4. По-добре приятел верен, а не камен безценен. 6. Другому не ся присмивай, ами тебе си обгледвай. 8. Да не ся присмиваш никому, кога изпадни, защо никой не знай как ще усъмни. 11. Почитай старите, доде младейш, да почитат и тебе, кога устарейш. 13. Щото не можиш да сториш, нити да ся вричаш, чи ще го сториш. Това учи децата, че няма смисъл от празни думи, 14. Да не вяроваш всякога, кога та хвалят, защо често хората друго хортуват и друго мислят. 16. По-добре да думат зле за тебе, а ти да си добър, а не да думат добре, а ти да си лошав. 17. Ако не попистяваш, скоро усиромашаваш. 18. При каквито живейш, на тях ще уприличейш. 19. Да не гледаш кората, ами средата. 20. Кога нещо ще начениш, силата си перво да притеглиш. 24. Да не ся срамуваш, кога питаш, за което не разбираш. 25. Днес да мислиш, утре що ще правиш. 31. Никога нищо да не речеш, доде перво не го смислиш. Звучи далечно и е далечно в действителност. Издаден преди близо два века, по-точно през 1824 година в румънския град Брашов, където апропо е учил и Васил Априлов, “Буквар с различни поучения” на Петра х. Беровича, или д-р Петър Берон, както ние го познаваме, е била любима книга не само на малки, но и на големи. Защото рибният буквар не е бил точно буквар, а по-скоро малка енциклопедия. Едва 140 страници малък формат, тя е успявала да събуди фантазията на хората и силно да възбуди любопитството им за далечни земи, хора и природа. „Рибен Буквар“ е една малка енциклопедия, която помага да се свърже училището с живота, а образованието да служи в интерес на общественото развитие. С това Берон е направил огромна историческа крачка напред в развитието на нашата възрожденска книжнина и на нашия книжовен език. За пръв път той издава учебно пособие, което дава ценни знания („поучения”), полезни за живота, като същевременно скъсва решително с обучението на черковнославянски език по религиозните текстове в килийните училища и свързва ограмотяването на подрастващите поколения с тяхната жива всекидневна реч. Само чрез тази реч е било възможно да се осъществи необходимото за живота светско образоиание, макар и в най-скромен първоначален размер. За “рибния буквар” именитият славист Юрий Венелин казва така: “Аз не съм видял нито един руски буквар, който по достойнство да се равнява на тая книжка, която е много поучителна.”, а ние се надяваме вече да се е родил следващият д-р Петър Берон, който да създаде още по-напредничав “рибен буквар с различни поучения”, защото днешните първолаци заслужават повече. Не само произведенията, написани преди Рибния буквар (които са няколко), но и повечето от произведенията, написани през следващите петнайсетина годили, не могат да се сравнят по чистота и достъпност на езика с тази скромна по вид и замисъл, но с огромно историческо значение малка книга. В речниковия състав също се забелязва основната лексика на живата народна реч. Тук не се среща употреба на традиционни