„ORBIS LINGUARUM“, VOLUME 14, ISSUE 1 38 ЖАНРОВА СТРУКТУРА НА ТЕКСТОВО БАЗИРАНАТА КОМПЮТЪРНО ОПОСРЕДСТВАНА КОМУНИКАЦИЯ Биляна ТОДОРОВА Югозападен университет „Неофит Рилски“ Е-mail: bilyanatodorova@swu.bg GENRE STRUCTURE OF TEXT-BASED COMPUTER-MEDIATED COMMUNICATION Bilyana TODOROVA South-West University “Neofit Rilski”, Blagoevgrad Е-mail: bilyanatodorova@swu.bg ABSTRACT: The aim of the paper is to present the problem of genre structure of texts, which are parts of the computer-mediated communication. At the beginning of the article some characteristics of the concept of genre are discussed. Nowadays most of the traditional genres have existed in Internet as well. However, text-based Computer-mediated Communication (CMC) also has its own genre structure. Genres in CMC may be synchronous or asynchronous; monological or dialogical; topic-centred or person-centred; personal or public, etc. These days the so called social networks become very popular, integrating many other genres. At the same time the specifics of genres are preserved. KEYWORDS: Computer-mediated communication, genre, genre structure, style. Понятието жанр, подобно на други важни понятия в съвременната хуманитаристика като стил, текст, комуникация и пр., има широка употреба, но нерядко се използва с различно значение и в различен контекст. Определяйки най-общо жанровата класификация като описание на произведенията 1 въз основа на общите им характеристики, Р. Фаулър уточнява, че в речника на английската литературна наука не съществува еквивалент за „жанр“ – „род“, „тип“, „форма“ и „жанр“ се използват като синоними, и този факт сам по себе си изтъква някои усложнения, които съпътствуват развитието на жанровата теория (Фаулър, 1993, с. 82). В българската наука жанровете се изследват главно от литературознанието и стилистиката. Giltrow и Stein (2009, p. 1) посочват още няколко научни полета, които засягат проблемите на жанра – лингвистичната прагматика, критическия дискурсен анализ, функционалната лингвистика, приложната лингвистика, текстолингвистиката. Причината за това е, че жанрът е пряко свързан с всеки аспект на комуникативната ситуация, описан в модела на Якобсон – с комуникантите, с канала за връзка, с кода, със самото съобщение, с контекста (Якобсон, 1975, с. 193 – 230). Под шапката на жанра се обединяват текстове, които имат общи черти. Както казва Божанкова, жанр, както и въобще всяка абстракция, можем да изолираме там, където виждаме някаква обща рамка, ритмично повтаряне на правила, подреденост (Божанкова, 2013, с. 185). Трудността за дефинирането му е причинена от факта, че жанрът е видим в текста, в най-високо стоящата в йерархията езикова единица. Но текстът битува в контекст, езиков и извънезиков, има и своя социална функция. Всяка сфера на комуникативно взаимодействие притежава набор от жанрове, които представляват някаква обща схема от изисквания за построяване на определен вид текст. В същото време всеки един текст, макар да прилича на вече създадени текстове, е и специфичен, различен, зависим от автора, от реципиента, от комуникативната ситуация. Много интересни са отношенията между понятията стил и жанр. Ако оценяваме стила естетически, характеризирайки го като „добър“ или „лош“, то в този случай жанрът не би имал отношение към стилистичните особености на текста. Когато се отчита вида на връзката между участниците в общуването обаче, стиловете могат да бъдат разделени на „формални“, 1 Фаулър говори за описание само на литературните произведения.