27 PALAEOBULGARICA / ÑÒÀÐÎÁÚËÃÀÐÈÑÒÈÊÀ, ÕÕXIX (2015), 4 ÎÁЩÀ ÕÀÐÀÊÒЕÐÈÑÒÈÊÀ Названието Êокалянски поменик (по-нататък ÊП) се отнася към поменал- ната част от 26 листа в състава на така наречения Êокалянски или Урвишки сборник, каталогизиран под № 368 в хранилището на Църковно-историче- ския и архивен институт при Áългарската патриаршия в Ñофия (по-ната- тък ЦÈÀÈ – Õристова и др. 1982: 193; Ãошев 1934–1935: 24–27; Àтанасов 1905: 15–19; Ñковронек 2010: 49–51). Èзказвано е мнение, че сборникът е конволют (Ñковронек 2010: 52) и се състои от две части, които са обеди- нени в едно книжно тяло поради обвързаността си с мястото на създаване и на използване на ръкописа – самия Êокалянски манастир „Ñв. Àрхангел Михаил“. Ñветата обител се включва в манастирския комплекс Мала Ñве- та гора около Ñофия; разположена е в източната част на Плана планина, в близост до селата Êокаляне (наричано още Царево село) и Железница; по така наречения Цар-Ясенов път е свързана непосредствено с Драгалевския и с Áоянския манастир, като в същото време се намира в близко съседство с Урвишката крепост и Урвишкия (Панчаревския) манастир „Ñв. Николай Ëетни Чудотворец“. Последното обстоятелство, както и фактът, че според историята на въвеждането му в научно обращение ръкописът е намерен от В. Àтанасов в Урвишкия манастир в самото начало на XX в. и пренесен от- там в Ñинода на Áългарската православна църква 1 , са причините за двойно- то му наименование. Ñ двете названия си служат първите дескриптори и из- следователи на този ценен писмен източник В. Àтанасов и Èв. Ãошев, кои- 1 Ñрв. у Èв. Ãошев: „Намирането на ръкописа в Урвишкия манастир окончателно разре- шава въпроса за произхода на нашия сборник“ (Ãошев 1934–1935: 25); редица автори посоч- ват „стопанската, отбранителна и духовна връзка“ между Урвишката крепост и Êокалянския манастир (Èванов 1999: 69). Марияна Цибранска-Костова (София, България) ÊÎÊÀËЯНÑÊÈЯÒ ПÎМЕНÈÊ (Издание на текста и изследване)