ВЕЛИКО ТЪРНОВО В НАУЧНОТО ТВОРЧЕСТВО НА АКАД. ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ Иван ТЮТЮНДЖИЕВ VELIKO TURNOVO IN THE SCIENTIFIC WORKS OF ACADEMICIAN VASSIL GYUZELEV Ivan TYUTYUNJIEV Библиографията на акад. Васил Гюзелев в годината на неговия 80-годишен юбилей наброява 75 книги и над 300 статии и студии, публикувани у нас и в чужбина. В това число се включват превод и коментар на писмени исторически извори, аналитични разсъждения и обобщаващи съчинения върху политическата и културна история на средновековна България. Пълната информация за научното дело на най-изтъкнатия днес български медиевист се съдържа в издаваните периодически през годините библиографски справки. За много от приносните заглавия, излезли под неговото перо, са писани отзиви и рецензии както от български, така и от известни чуждестранни медиевисти и византинисти. Смеем да кажем обаче, че именно средновековният Търновград заема особено място в изследванията на юбиляря. И това до голяма степен се дължи на личната връзка, която ученият поддържа със старопре- столния град. Илюстрация на това твърдение се явява следната поетична характеристика на столицата на Асеневци, формулирана от академик Гюзелев: „Съдружието във ваятелското майсторство на приро- дата и човека са създали покоряващо и недостижимо своеобразие на този омайващ и въвличащ в света на романтичното минало град“. Едва ли ще преувеличим, ако отбележим, че това е една от най- синтезираните и в същото време точни характеристики на нашия град. Но това не е учудващо, имайки предвид пиетета на Учителя към поетическото изкуство. А когато стане дума за възвишения свят на Калиопа, винаги се сещаме, че … „самия Търновград ще разтръби победите“, както възкликва византий- ският стихоплетец Мануил Фил. Именно тази крилата фраза става заглавие за антологията от текстове на средновековни поети, издадена преди години от В. Гюзелев. Ето как в Търново се преплитат исто- рията и поезията, за да изплетат неповторим венец на българското минало. Впрочем, трябва да сме признателни на юбиляря, че пръв обръща сериозно внимание на поетическите творби като извор за средновековната история на България и българите и в частност на Търново. Разбира се, не само емоционалната връзка е водеща при проучванията на академик Гюзелев върху всестранната роля на столичния център през ХІІ – ХІV век. Ученият е привлечен преди всичко от духовната и културна значимост на Търново за византийско-славянската православна общност. Една по същество необятна тема, за чието изследване в сравнителен и концептуален план най-големи заслуги има именно В. Гюзелев. Било то в обобщаващи или тясно специфични публикации, доайенът на медиевистиката ни привлича нови извори, анализира тяхното съдържание и достига до основопола- гащи заключения по няколко тематични кръга, свързани със старопрестолния Търнов. На първо място сред тях се откроява държавно-политическата роля на града през столетията на Второто българско царство. Този въпрос е разгледан в поредица публикации на изтъкнатия български медиевист („Въ- зобновяването на Българското царство в средновековната книжовна традиция“ (1985 г.); „Der Aufstand der Asseniden. Tarnovo – “das neue Konstantinople” (1985 г.); Hauptstädte, Residenzen und Hofkultur im mittelalterlichen Bulgarien, 7 – 14. Jh. (Von Nomadescampus bis zum Zarenhof) (1991 г.); „Столици, резиденции Списание ЕПОХИ Издание на Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” Journal EPOHI [EPOCHS] Edition of the Department of History of St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Turnovo Том / Volume XXIV (2016), Книжка / Issue 2 165