513 РАЗКАЗЪТ КАТО РЕТОРИЧЕСКИ ПОХВАТ (Словата за св. Николай Мирликийски, приписвани на Климент Охридски) Диана П. Атанасова (България) От нагласата и предпочитанията на средновековния книжовник до голяма степен зависи и как той ще представи успешно идеите и посланията си пред публиката: някои автори се стремят да постигнат внушенията си посредством реторически похвати и фигури, съдържащи в кодиран вид разкази, други – чрез излагането на примери, препращащи към исторически или квазиисторически събития. Различните реторически стратегии са израз на различна прагматична ориентация, различна публика, към която е ориентиран текстът. Реторическите похвати могат да дадат косвени свидетелства както за културното самосъзна- ние на книжовника, така и за културното равнище на публиката, към която той адресира текста си. На Климентовите реторически похвати са посветени ре- дица изследвания, които имат малко или много обобщаващ характер. В насто- ящото изложение вниманието ми ще е фокусирано върху определен текст, като стремежът не е да се провери до каква степен той се вписва във вече същест- вуващата представа за стилово-композиционно изграждане на словата, дело на Климент, а да бъде анализиран отделният текст и специфичните за него стра- тегии за постигане на смисъла. Подобен подход, основаващ се на разбирането, че всеки текст заслужава и отделен прочит, цели да разкрие както механизмите за смислопораждане, така и своеобразната многопластова смислова реалност на текста. Днес на Климент Охридски се приписват голям брой реторически творби. Основание за това да свържат едно или друго слово с творчеството на книжов- ника изследователите намират както във вътретекстови специфики, позволя- ващи да се говори за характерен стил на изграждане на текстовете, наричан „Климентов“, но също и „климентоиден“ (вж. Станчев, Попов 1988: 87–106), така и в сведенията от най-важния извор за живота и дейността на Климент