ЗА БАЛКАНСКИЯ ПРОИЗХОД НА НАИМЕНОВАНИЕТО БАЛКАН С произхода на топонима Балкан са се занимавали редица изследователи – К. Иречек, М. Фасмер, Иван Дуриданов, Хр. Тодоров-Бемберски, Ст. Младенов, Ед. Мурзаев Н. Дмитриев, К. Менгес, Е. Койчубаев, К. А. Мизиев, Г. М. Чумбалова, Х. Ерен и мн.др. Прео- бладаващо е мнението, че думата е от турски произход, което е намерило място и в Етимологичния речник на българския език, където за Балкан (планина) се отбелязва, че думата е от тур. балкан със значение „планинска верига, планинска област, планина“. В отговор тюркологът проф. Иван Добрев отбелязва „нейното отсъствие в Древнетюркский словарь, а така също и в Этимологический словарь тюркских языков (1978); и че „словообразуването на Балкан е чуждо на тюркските езици“ 1 . Самият факт, че тюрколог обяснява на българските историци нетюркския произход на топонима Балкан, говори ясно за нивото на професионализма на двете страни. Името Балкан на изток се среща на Кавказ, Казахстан, Киргизия, Туркменистан, Якутия. Така са наименовани някои планини, но се срещат и като част от планина (Урал), височина, възвишение, пясъчна дюна, укрепена крепост, „горна част, гребен на стена“, определението „голям, пълничък“. Наименованята са с вариации Палкан, Volhan, Barkhany, Былкын, Балхан, Балкан-тоо, Бархан-уула. 2 В много от тюркските страни употребяващи наименованието Балкан тюркският е в кипчашко наречие. В Европа наименованието също е често срещано: Испания (Балканя), Унгария Balkan (1181 г.), Румъния - Vulcan, Bоlосan, Mолдова Bîlcani, Русия, част от Москва (17 век – балкан), Украйна, Полша, България. В България се използва както названието Балкан, така и диалектните Блъкан, Блахан. Основно се разбира, че става въпрос за Стара Планина, но Балкан по принцип се нарича и всяка друга планина. Прието е, че в Босна, Хърватия, Сърбия и Македония думата Балкан не се използва, но това не е така. В тези страни се използва производната на балкан дума планина с произход трансфоемацията – „блкàн“ > „блахàн“ > „плахàна“ > „плаханà“ – до съвременното планинà. Тези факти показват, че докато в страните на Азия и Алтай наименованието се използва за обекти с различен характер, на балканите наименованието е име за плана; т.е., планинските обекти си имат имена (Родопа, Пирин, Витоша), но общото им название е балкан (планина). Стара планина е наричана с имената Хемус, Аймус, Им, Haemi montes, Haemimontus, Haemos, Haemus, Háimon, Háimos, Hæmi montani, но montes, montani са замествали местното название за планина. В писмените източници, латински и гръцки, за съществителните река, планина са използвани латинските или гръцките названия на същите – flu, mont, ποτάμι, βουνό.