Jubilee International Scientific Conference “ECONOMIC AND SOCIAL [DIS] INTEGRATION”, 1 Abstract: Предложеният доклад разглежда една важна икономическа категория, чиято история датира от времето на публикуване на фундаменталната статия на Роналд Коуз „Естеството на фирмата“. Тя дава изключителен тласък на научното дирене в посока разкриване на основите на фирмата, който става основа на цяло ново направление в икономическата теория – икономиксът на транзакционните разходи, и чрез него на нео-институционализма. Решението, което той предлага обаче търпи сериозни изменения у различните автори, които пък повдигат множество въпроси за валидността и приложимостта му. В настоящият доклад се прави съпоставка между възгледите на Коуз и на най-сериозни му последовател Оливър Уилямсън с цел да се откроят някои специфики и разлики на техните трактовки. Index Terms: Institutional economics, New institutional economics, Transaction costs, Oliver Williamson, Ronald Coase. I. ТРАНЗАКЦИОННИТЕ РАЗХОДИ В СТАТИЯТА „ЕСТЕСТВОТО НА ФИРМАТА“ НА Р. КОУЗ Коуз се стреми да реши един основен според него въпрос, игнориран от стандартната неокласическа парадигма. За целта, Коуз възпроизвежда един системен поглед към икономиката, като подчертава, че икономи- ката се третира, като система, която е автоматична (следи сама за себе си), самонастройва се, при която отделните компоненти работят координирано, нехаотично. Нещо повече, предлагането се нагажда към търсенето, при това без необходимостта от централен контрол, и планиране. Макар, че Коуз не свързва точно този пункт с маржиналистката традиция, той цитира Хайек в „Посока на икономическото мислене“ [1], цит. по [2], че „общест- вото се превръща не в организация, а в организъм“, в който основен организиращ и координиращ механизъм е пазарът, или още, ценовият механизъм. Стремейки се да обясни защо съществува фирмата, ако сме допуснали, че пазарът дава най-ефективните решения за алокация на ресурсите, Коуз приема, че има разходи, които пазарът не може да минимизира, по простата причина, че те произхождат от самия него. Причината им е в самата същност на транзакциите - за установяване на цените, по изпълнение на договорите, или в непълнота на договорите, по-специално за дългосрочните и особено, когато в този договор е намесен факторът труд. При това, доста подробно разяснява, че причината за тях не е наличие или отсъствие на гарантиран остатъчен доход, нито формата на плащане, нито неопределеността, нито различното данъчно третиране на фирма и пазар, макар да приема, че то би могло да стимулира размера на фирмите, след като вече са възникнали. В същото време, Коуз не предлага подробно дефиниране на тези разходи, а ги определя най-общо, като маркетингови. Едва впоследствие, те са наречени транзакционни, като О. Уилямсън обособява цяла научна област, а широката експанзия на идентифицирането им взема застрашителни размери. Онова, което интересува Коуз е, че „съществува цена за използването на ценовия механизъм“ [2 с. 36], т.е. паза- рът сам по себе си трупа разходи. Техният характер е есенциален – те могат да се намалят, но не и да се елиминират от действието на пазарния механизъм. Това формира икономическа необходимост от фирмата, която може да ги елиминира, просто като замести пазарното с административно (планово, или пр.) разпределение на ресурсите, при което тези разходи просто биха отпаднали. В това си качество, тези разходи, вече служат за дефиниране на фирмата [2, с. 37]. Във фирмата може да се включи или изключи всяка дейност в зависимост от критерия - пределният разход направен за нея да е по-малък от разхода направен за същата дейност през пазара. По този начин функцията на пазара по алокация на ресурсите става лимитирана. Тя действа дотолкова, и само доколкото разходите, причинени от самия пазар, не се поддават на намаление чрез включването им във фирмата. Коуз свързва последното с нехомогенния характер на маркетинговите разходи, сред които има специфични разходи, които са по-ниски при организирането им от пазара, както и обратното. В крайна сметка, съгласно неговия модел на икономическа система, част от дейностите трябва да се осъществяват чрез организиране на фирма, докато друга част може успешно да се реализира чрез действието на пазара. II. РАЗВИТИЕ НА ПРОБЛЕМА ЗА ТРАНЗАКЦИОННИТЕ РАЗХОДИ У УИЛЯМСЪН Както отбелязахме по-горе, концепцията за транзакционни разходи е въведена само смислово от Коуз, а терминологичното й въвеждане няма ясно фиксиран момент или автор. По-късно ще видим, че това не е единствения неясен момент свързан с тази категория. Истинското й лансиране като сериозен научен проблем се прави от Оливър Уилямсън, който в поредица от изследвания я налага не просто като инструмент за анализ, но и като специфичен раздел в икономическата теория – наречен Икономикс на транзакционните разходи (ИТР), който на свой ред е интерпретиран и като част от индустриалната организация, и като елемент на Транзакционните разходи в институционалната и нео-институционалната икономическа теория Plamen D. Tchipev