29 ЗА ФОНЕТИЧНАТА МОТИВИРАНОСТ НА НЯКОИ ДУМИ ОТ ТОМ VIII НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК, КОИТО НЕ СА ОБЯСНЕНИ КАТО ТАКИВА Живка Колева-Златева Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ zhivka.zlateva@ts.uni-vt.bg Резюме: В изследването се привеждат доказателства за фонетичната мотивираност на думи от том VIII на Българския етимологичен речник (БЕР) въз основа на видяна редупликация в тях и формалносемантичен паралелизъм с други думи с редупликация, изразяващи същите или близки лексикални значения. Допъл- нителни критерии, които се вземат под внимание, са формалната и семантичната вариативност на думите, нарушаването на фонетичните закони. Ключови думи: български език, етимология, фонетична мотивираност, звукосимволизъм, редупликация 1. Същност и видове на фонетично мотивираните думи Фонетичната мотивираност , наричана още „естествена“ или „отприродна“, е един от трите типа мотивираност в езика заедно с морфологичната и семантичната (Ульманн / Ullmann 1970: 255). Като мотивираност с пряка връзка между форма и значение, тя се противопоставя на другите два типа, при които нови думи се създават от вече съществуващи лексикални единици. От семиотична гледна точка тя създава иконични знаци. Фонетично мотивирани са звукоизобразителните думи, които в зависимост от типа на изразя- ваното значение – „звуково“ или „незвуково“ – се подразделят на звукоподражателни и звукосим- волични (вж. Воронин / Voronin 1982: 77 – 87). Като психологическа основа на звукосимволизма се сочи синестезията (смесването на различни усещания) (Ramachandran, Hubbard 2001) или синес- темията (смесването на различни усещания и емоции) (Воронин / Voronin 1982: 85 – 86). Това са неосъзнaвани процеси. Затова и пряката връзка между звуковата форма и „незвуковата“ семантика на новосъздадените звукосимволични думи обикновено не се осъзнава от носителите на езика. 2. Фонетично мотивираните думи в етимологията Разпознаването на фонетично мотивираните думи е слабо звено в етимологията. Това с особена сила е валидно за звукосимволичната лексика, която не е така очевидна както звукоподражателната. Основен принцип, който традиционно се следва в етимологията, е извеждането на изследваната дума от вече съществуваща лексикална единица. „Етимологията […] е преди всичко обяснение на думите чрез търсене на техните отношения с други думи. Да се обясни, означава да се сведе непо- знатото до нещо познато, а в лингвистиката – да се обясни една дума, това е да я сведем до други думи, тъй като не съществува необходима връзка между звучене и значение (принцип на произвол- ността на знака)“, отбелязва Ф. Сосюр (Сосюр / Saussure 1992: 221). Казано с други думи, това оз- начава игнориране на възможността за фонетична мотивираност. Разбира се, то рядко се случва със звукоподражателните думи, защото те са полесно разпознаваеми. Но съвсем не така стоят нещата със звуковата символика, за разпознаването на която е необходима научно обоснована убеденост, че тя съществува, а също и знания за нейното разпознаване. Трябва да отбележим, че преди повече от трийсет години големият руски етимолог и лингвист теоретик В. И. Абаев в свое програмно изследване, посветено на етимологията, отбелязва, че един от неизползваните „резерви“, който може да разкрие нови перспективи пред тази стара лингвистич- на наука, е съобразяването със звукосимволизма. Ученият подчертава, че етимологичните речници трябва да бъдат преразгледани с цел възможно найпълното разпознаване на звукосимволичните