93 Житието на св. Антоний Велики е един от първите текстове на монаше- ската култура (BHG 140; PG 26: 835–978; SCR 400 1 ). Написано е скоро след смъртта на подвижника от св. Атанасий Александрийски, вероятно негов ученик. Текстът се превръща в основен извор не само за същността и при- мера на постническото житие, но също и за езика, с който този начин на живот се осмисля и предава словесно, за понятията, които тази философия възприема, ползва и доразвива в следващите векове от съществуването си. Аскетическата литература е важен дял от средновековната книжнина, ези- кът ѝ представлява отделен пласт от християнската култура, съчетаващ в себе си както наследени философски понятия от късната античност, така и нововъведени терминологични единици, търпящи развитие във времето. Духовната терминология, от тази перспектива, представлява интере- сен обект за изследване както за езиковеда, така и за богослова, философа, културолога, а и за всеки, заинтересуван от диалогизирането, метаморфо- зите и живота на античните понятия в по-късния християнски контекст 2 . 1 2* Настоящата статия беше подготвена в рамките на националната програма „Млади уче- ни и постдокторанти“ към Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2019, 2020). Благодаря на проф. И. Христова-Шомова и на отец Козма Поповски за ценните бележки върху по-ранни варианти на този текст. Отговорността за всякакви несъвършенства остава, разбира се, изцяло моя. 1 = Bartelink 1994, пак там и обширен коментар за гръцката традиция и история на текста. 2 Лексикалният аспект на духовната терминология и като цяло лексиколожките изслед- вания на старобългарския език се радват на немалък интерес сред палеославистиката у нас. Доказателство за това е примерно проектът, посветен на терминологията у Йоан Екзарх, при- ключил с издаването на резултатите в речниково тяло (Тотоманова, Христов 2019). Духовната терминология е била обект на разглеждане през годините в трудовете на Искра Христова- Шомова (в по-общ християнски план, вж. Христова-Шомова 2016), на Татяна Илиева (напри- мер върху превода на Йоан Екзарх на De Fide Orthodox, вж. Илиева 2013а). Защитените през последните години дисертации на П. Петков (Петков 2015) върху лексиката и словообразу- ването на старобългарския превод на Египетския патерик, на Пр. Борисов (Борисов 2014) относно лексиката на старобългарския превод на Диалозите на Григорий Велики (първа и Иван П. Петров (Пловдив/София, България) ДВА ТЕРМИНА ЗА ДУХОВНИ ВИДЕНИЯ В ЖИТИЕТО НА СВ. АНТОНИЙ ВЕЛИКИ И СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ МУ ПРЕВОДИ * PALAEOBULGARICA / ÑÒÀÐÎÁÚËÃÀÐÈÑÒÈÊÀ, XLV (2021), 1