417 ПЕЕСВИ • JOURNEYS ПЛАСТИЧНОТО – ЕДНО ТРАНЗИТИРАЩО ПОНЯТИЕ Галина Декова 1 Абстракт: Настоящата статия ще се спре на конкретното понятие от перспективата на историята на българското изкуство като предложи няколко гледни точки. Въпреки че то произлиза от естетиката, тук ще бъде направен опит пластичното да се раз- гледа през призмата на художествената практика от втората половина на ХХ век в България. В нея то има смисъла на оперативно понятие и административен инстру- мент за определяне на присъствието на изобразителното изкуство (декоративно, мо- нументално, представително, приложно и т.н.) в политическата програма на късния социализъм. Ключови думи: модернизъм, соцреализъм, фигуративно изкуство, централизация, приложно изкуство, историзъм, хибридни жанрове, класицизъм, емпатия Прилагат ли се критерии и какви са те при оценяването на специфична визуална култура, намираща се в консенсус с конкретен политически режим, управлявана централизирано и задължително разчитаща на посредничест- вото на държавата при контакта с публиката? Този въпрос е обусловен от регионалните особености в страните от Източния блок, защото след 1970-те западната изкуствоведска традиция се занимава с коренно различни въпроси от историята, социологията и политиката. Според нея физическите и мате- риални качества на произведението са второстепенни спрямо резониращите в него социални конфронтации на тема: класа и власт, джендър и политика. Фокусът върху специфичните иманентни стойности, естетически или фор- мални, на изображението, се смята за бягство от реалността, обслужващо статуквото (т.нар. establishment art). Паралелно с това в България във вто- рата половина на ХХ век протича утвърждаване на позициите на реализма, способствано от липсата както на критика, така и на база за сравнение, от изолацията от световните процеси и мисъл, от дирижираната рецепция, от „тясното поле“ за развитие на изобразителното изкуство. Настоящата статия има за цел да маркира и систематизира някои изходни положения за евенту- ален дебат, засягащ мероприятия, мимикриращи автентични културни про- цеси през периода на късния социализъм. Българската историография ока- чествява този период като режим без история (Znepolski 2020: 15), но той е особено показателен за живописта и нейното присъствие в българската култура. Случването на този дебат би имало значение, защото и в изобра- 1 Galina Dekova holds a PhD from the National Academy of Art, Sofa; she specialised at Berlin University of the Arts; teaches Visual Art and Materials at the National Academy of Art, Sofa. Re- search areas: Bulgarian modernism, nineteenth- and twentieth-century art, historiography, theory of art.