1 За историята на оногурите. 1 Юлиус (Дюла) Моравчик (Будапеща). «УНГАРСКИ ГОДИШНИК». Основан от РОБЪРТ ОРАГЪР Редактирано от ЮЛИУС ФОН ФАРКАШ със съдействието на W. BANG, Z. VON GOMBOCZ, E. LEWY, K. SCHÜNEMANN Директор на Унгарския институт в Берлинския университет 10 ТОМ БЕРЛИН И ЛАЙПЦИГ, 1930 г. Moravcsik, J., Zur Geschichte der Onoguren. Ungarische Jahrbücher. 10 Band. Berlin und Leipcig, 1930.: http://real-j.mtak.hu/7002/ За да се изясни праисторията на унгарския и на българския народ, е необходимо да се разгледат миграциите на народите, станали в Кавказ и северното крайбрежие на Черно море от появата на хуните до „завладяването на родината“ от унгарците, или в продължение на пет века. Най-старите известни съобщения в писмените извори, отнасящи се до двата народа, ни насочват към посочените области и съответният период от време. Но две обстоятелства създават големи трудности. Това са естеството на процесите, и оскъдността на достъпните ни източници. Разглеждането на общите белези, на възникването на хуно-българо- тюркските народи показва, че в този исторически период, те са били в движение. Племена и части от народи се обединяват, за да образуват общност и отново се разделят, като по-късно продължат живота си в нови общности с различен състав или дори изчезват напълно погълнати от други племена. В хода на това вълново движение естествено се променя и името на народните общности. По-старите имена изчезват и се появяват нови. Основната задача на това изследване е да предложи реконструкция на историческите процеси, свързани с различните народни и племенни имена, известни ни от изворите. За определения исторически период, сме изключително зависими от византийските източници. Богатата ранновизантийска историческа литература дава възможност, макар и част от нея да е оцеляла само фрагментарно, за обща ориентация в събитията от V и VI в. В непрекъснатата поредица от възходи и падения на империята в период от почти 200 години, до началото на ІХ век, имената на интересуващите ни народи се споменават непълно в по-късните хроники, цитирани от по-ранни, изгубени трудове. Има и други видове литературни паметници и оскъдни сведения от агиографски и богословски произведения. Липсата на подробни исторически извори почти напълно лишава изследователите от възможността да проследят внимателно историята на народните миграции през VII и VIII век и да установят връзката между народните етноними от VІ век с тези от по-късен период. Това е основната причината за слабото познаване, на ранните етапи от възникването на унгарския и дунавско-българския народ. 1 Настоящият трактат се основава на материала от моя все още непечатан труд: „Останки от езика на тюркските и унгарските народи във византийските извори.